тя

тя свети в синьо
от черенковото излъчване
мислите ѝ се движат по-бързо от
от скоростта на светлината в мозъка ѝ
погледите ѝ варират
от абсолютната нула до повърхността на звезда
подостря езика си с лазер
често забравя да го шлифова

редува спаси ме с моля остави ме
не носи отворени обувки защото има нужда от
поне едно правило
държи косата си къса
поддържайки
най-прекия път за мислите си до света
те са ураганни клъстери
перифрази на големия взрив

между филмите излиза на чист въздух
да пуши
насочва ръката си пистолетче
към фаса
хаха какъв фарс

кашля лъжливо за болнични
и ходи да прави оригами от мечтите си
не бърше прах а го издухва
крещейки
мозъко млъкни

понякога все пак скача
затваря очи запушва нос
обича обича морето

и знае че
за важните неща
няма правила

той

той е ходеща енигма
за невежите в криптографията
усмивката му е шифър
хеш генериран от издухване на глухарче
думите му са прости и ясни
тайната е в тишината
оставя празно между редовете
и се подсмихва когато опиташ
да прочетеш нещо там

той обича книги кашкавал и момичета
брои косите им докато спят
като са будни само се усмихва
пита ги за деня им говорят си
така и не стигат до неговия ден

защитата срещу налучкване е
че често сменя темата
следи траекторията на тривиални мушици
внезапно те пита кой е техният бог
как му хрумва ли
трупал е опит с години
чел е повелителят на мухите
чел е вино от глухарчета
чел е твърде много
като види падаща звезда си пожелава
да не го е страх от
книгата в него

той не крие че е
обикновен човек
и това го прави особен
в тълпа от специални

/януарски портрети