се гримира като с боя преди битка
пие кафето през сламка
за да изгори небцето си
напомня ѝ за дома

 закрепя на бедрото си зъба
който отчупи от трупа на бегемота
покрива го с червено копринено кимоно
усмихва се когато в огледалото вижда мъж
страха на боговете носи като диадема
казват че косите ѝ са нишките на живота
разресва ги с гребен от слонова кост
и изхвърля падналите в канала

в града никой грях не ѝ е чужд
колекционира индулгенции на пълен работен ден
скитосва из улиците с празни стомах и утроба
токовете ѝ шипове в асфалта на безразличието
отекват навред в резонанс са с нищетата
по залез се свива на кълбо
сама изсмуква отровата от раните си
утре ще я изплюе пак връз враговете си

 събира зъби от трупове
както вече стана ясно
тепърва ще се изясни
че един труп ѝ има зъб